Обобщение на 2020 г.

Как изглежда 2020 г. през призмата на онлайн търговията в България?

 

Това е нашият поглед по темата. Той съдържа:

  • официални данни (някои от тях прогнозни);
  • неофициални приблизителни данни от нашите наблюдения над около 110 онлайн магазина;
  • информация от фирми, които по някакъв начин обслужват онлайн магазини;
  • изводи, до които стигаме анализирайки информацията от всички източници.

 

Кои са най-купуваните продукти по време на извънредното положение (от 13-ти март до 13-ти май) и при ограничителните мерки от 28-ми ноември 2020 г. нататък. Данните са смесица от официални данни от изследвания + приблизителни данни от партньори:

  1. С най-голям устойчив ръст на продажбите през цялата година най-вероятно ще се окажат домашните хлебопекарни (от порядъка на 5 пъти скок на продажбите в сравнение с 2019 г.);
  2. Очаква се второто място да се заеме от пакетирани хранителни продукти, които нарастват около 3 пъти в сравнение с предходната година;
  3. Третото място се заема от фитнес уредите за дома, които бележат значителен ръст от около 3 пъти;
  4. Подобаващ ръст имат онлайн поръчките за витамини и хранителни добавки, които на годишна база са около два пъти повече спрямо данните за 2019 г.;
  5. Подобна е ситуацията с продажбата на храни за домашни любимци, които нарастват също приблизително 2 пъти;
  6. Поръчките за IT продукти и домашно забавление са нарастнали също почти 2 пъти (мобилни телефони, телевизори, компютърни и телевизионни игри, камери, микрофони, слушалки, таблети, четци за електронни книги);
  7. Сходен е ръста на фитнес продуктите, вкл. режими за диети и физически тренировки у дома;
  8. Значителен ръст се наблюдава при боята за коса, лак за нокти и други сходни продукти за красота. На годишна база се очаква ръстът да е около 50 %;
  9. Приблизително същия е ръстът на офис столове, които могат да се използват и за столове за работа с компютър вкъщи;
  10. Сходен е ръста при продажбата на компютърни бюра и маси за пинг-понг 😊
  11. С по-малък ръст са покупките на машинки за подстригване с ръст от порядъка на 20 %;
  12. Със сходен ръст от порядъка на 20 % на годишна база са онлайн поръчките на продукти за дезинфекция, хигиена, консумативи и бързооборотни стоки.

Ръкавиците за еднократна употреба са продуктът с най-голям ръст, който обаче беше само в началото на извънредното положение – ръст от цели 670 %;

 

Кои са секторите със спад:

  1. Онлайн резервации за туристически и бизнес пътувания и съпътстващи услуги – тотален срив. Нямаме точни данни, но говорим за тотален срив;
  2. Онлайн билети за спортни мероприятия, културно-развлекателни и други подобни, както и билети за транспортни услуги;
  3. Онлайн заявки семинари, конференции, тийм билдинги, изложения и др.

 

Ето някои официално предполагаеми цифри за изтеклата 2020 г.

Електронната търговия през 2020 г. се очаква да създаде 1,62-1,63 % от брутния вътрешен продукт на България. За 5 години той нараства над 2 пъти. За сравнение през 2015 г. е би 0,73 %.
Продажбите от онлайн магазини към физически лица в България се очаква да са близо 1 милиард евро през 2020 г. За сравнение през 2015 г. са били едва 330 млн. евро.
Ръстът на онлайн търговията в България конкретно през 2020 г. се очаква да е значително по-малък от предишните години – очаква се да бъде 9 %. За периода от 2015 до 2019 г. електронната търговия нарастваше средно с 29 % годишно. Защо се очаква нейния ръст да е само 10 % през 2020 г? Причината е в значителния спад при някои типове онлайн поръчки като самолетни билети, туристически услуги (вкл. хотелски резервации), билети за спортни и културни събития, спортни залагания и други. Истина е, че има и сектори със значителен ръст – тези, които продават описаните в горната част стоки и услуги, благодарение на които все пак има ръст на онлайн търговията и през 2020 г.

 

Кои са предпочитаните методи на плащане в България?

Все още основния метод на плащане остава наложения платеж, както и неговата разновидност наложен платеж с пощенски паричен превод. Той се използва при около 60 % от поръчките в България и постепенно спада. Вероятно през 2021 г. ще спадне под 50 %, но ще остане преобладаващ метод на плащане вероятно още 4-5 години. След него по ползваемост са плащанията с дебитни и кредитни карти чрез т. нар. виртуален ПОС терминал, с около 30 % дял. В период на пандемия нараства процентът на плащания с дебитни и кредитни карти. Обяснението за това е, че някои хора желаят минимален контакт при получаването на поръчката си, затова предпочитат да я платят предварително онлайн. Банковите и другите типове плащания остават с най-нисък дял от около 10 %.

 

От къде са повечето от точните данни?

Основния източник е Българската е-комерс асоциация. Може да изтеглите още полезни данни за България, от сайта на Българската е-комерс асоциация. В паспортът на е-комерс индустрията има много данни конкретно за България, които може да получите безплатно, само срещу регистрация от тук: https://beabg.com

 

Приблизителни данни и наблюдения от нашия екип.

Неофициални, приблизителни мои наблюдения от 110 онлайн магазина, продаващи само в България. Преобладават поръчките на стойност между 30 и 100 лв., които са около 30 % от всички поръчки. Все още е голям процента на върнати, недоставени или отказани поръчки – приблизително 11-12 % общо за бранша. В някои браншове процента е по-малък, в други е по-голям. Най-голям се очертава да е при търговията с дрехи – от 15 до 24 %, средно приемаме 20 %. Най-малък като че ли е при онлайн услугите, като поръчка на семинари, аудио книги и подобни.
При повечето бизнеси има голям процент такива пратки. При средни поръчки в диапазона 30-100 лв. печалбата е приблизително от 4 до към 20 лв. Тук нещата са доста приблизителни, защото зависят от мащаба, реклама и много други фактори, но дава ориентир. При такава печалба, 1 недоставена, върната или отказана пратка изяжда печалбата средно на друга 1 платена почъчка. В някои сектори обаче 1 върната пратка изяжда печалбата на 3 платени поръчки. Затова прозвъняването е почти задължително засега.

Процент на върнатите, невзети или недоставени поръчки, или как да се отличите от конкурентите ви 🙂

Тази година съм направил около 20 онлайн поръчки. Само при една, повтарям една, имаше супер интелигентно позвъняване за потвърждение на поръчката. Затова съм я запомнил и споделям с вас. Провокира ме коментара на Мира, че се дразни от тези позвънявания, което важи и за мен, макар че разбирам защо се правят.
Невероятно е но факт – има хора които предварително си плащат стоката и не си я вземат от куриера. Чували сме всевъзможни, буквално малоумни оправдания, защо това не е направено. Например, че човекът е бил пиян и е платил по погрешка. Или че малкия му син, нещо е цъкнал без той да знае. Някои хора даже псуват, защото казват че нищо не били поръчвали и нашия онлайн магазин си измисля. Затова масово онлайн магазините предпочитат да звъннат един телефон и да имат по-голям шанс клиента наистина да си вземе стоката. Защото иначе онлайн-магазина трябва да плати доставка за невзета стока и след това повторна доставка обратно до склада му.
Ето готин начин, за който казах че само при една от 20 поръчки направиха като фин начин за потвърждение.
Звънят и казват следното – „Като клиент, който си е поръчал еди коя си книга решихме да ви предложим еднократен бонус. Даваме ви 20 % отстъпка ако си поръчате втора книга. Например други клиенти с вашата поръчка са добавяли … и ми казват 3 други книги“. Аз отказах. И ми казват следното – „добре, благодарим ви за поръчката. Имате ли конкретен ден в който предпочитате да получите поръчката си“. Убеден съм, че няколко процента, предимно жени, ще си поръчат втора книга само заради бонуса. Дори обаче и никой нищо допълнително да не поръча, един такъв разговор е деликатно позвъняване за потвърждение. И ако помнех кой е онлайн магазина, щях да му направя реклама. И други хора също. Такъв разговор не ме дразни, а се кефя, че някой е седнал да помисли как да си потвърди поръчката при това с вероятност да има upsale!
Ако направим съвсем груба математика, само при 5 % от покупките ми имаше такова финно позвъняване за потвърждения. Останалите бяха някакви роботи, които просто питат с уморен глас и дразнят. Давам го като тема за размисъл – може да сте от тези 5 % и веднага ще се отличавате от масата!

Реални ли бяха отстъпките по време на „Черния петък“ в България и по света?

Проведено е изследване във Великобритания от потребителската група Which. Изследвани са цените на 220 продукта по време на кампанията Черен петък през 2019 г., техните цени за предишните 6 месеца и за 6 месеца след Черния петък. Изводите от изследването са, че 9 от 10 „промоции“ с уж намалени цени, се оказват фалшиви. Оказва се, че повечето стоки и услуги са имали по-ниски цени преди или след кампанията Черен петък. Едва при един от десет предложени продукта има реална изгодна цена. В България не ни е известно да има подобно задълбочено изследване, но предполагаме че ситуацията е сходна 😊

 

Законодателно творчество с елементи на садизъм.

На финалната права са обсъжданията и законодателната отмяна на изискванията за т. нар. СУПТО. Има известни улеснения и за онлайн магазините, относно издаването на касови бележки при плащания онлайн с дебитни и кредитни карти. Промените са крайно недостатъчни, за да може малоумната и тотално неадекватна сегашна версия на Наредна Н-18, що годе да заприлича на нещо приложимо в реалния живот на онлайн търговците. Покрай Коледа се проведе поредната кръгла маса с НАП, на която те правят мили очи – стигнали до извода, че Наредба 18 е конструирана неподходящо. Имаме доста наблюдения от такива срещи. Независимо дали ги наричат кръгла маса, квадратна маса или триъгълна маса, досега не сме видели кой знае каква полза от тях. На умните глави от НАП сега им дошло на ума, че Наредбата е неадекватна. Нашето мнение е, че това е предизборен ход, защото точно сега не искат да има недоволни и протести. Прегледахме протоколите от тези кръгли маси, на които представители на НАП се срещаха с множество браншови организации със стотици хиляди работещи в тях хора. Анализа показва, че през 2019 г. от приблизително 120 писмено входирани по надлежния ред предложения от бизнеса за промени в Наредба Н-18 и релевантните други законови изисквания, над 100 са категорично отхвърлени! Едва 20 са частично приети, но в значително осакатен вариант.

 

Ако искате да чуете от водеща фигура в НАП, как отговаря на няколко въпроси от практиката – вижте видеото от официален семинар на НАП, проведен в края на 2019 г.

 

 

Надявам се всичко описано да е полезно за хората от бранша. Поздрави от Христо Петров 🙂