Дропшипинга е тотален хит от 2015 година насам!
Законите в България и ЕС не са адекватни и няма записано нещо особено конкретно. Затова за всяка продажба се изисква по възможност пълна информация за купувача – име, държава, адрес, кога е доставена стоката, кой е доставил стоката. Когато всичко се случва само на територията на България всичко е лесно, а когато стоката се купува и продава в САЩ е малко по-особено.
Въпреки, че знаем как се правят нещата, изпратихме писмено запитване до НАП през 2016 г.. Те потвърдиха нашите изводи и така всички сме спокойни 🙂
Данъци при дропшипинг (ритейл арбитраж)
При класическия дропшипинг вие вземате само комисионна за сделките. Намирате клиент, намирате доставчик и му изпращате поръчка, която той носи директно на клиента. С други думи – вие не сте собственик на стоката и тя не идва до България. Това е един вид услуга и на запад я наричат дропшипинг. Ако доставчика на стоката, който ви изплаща комисионната е от страна извън България, то трябва да се регистрирате по чл. 97а от Закона за ДДС. В България по-често се използва следващия тип дейност.
Ако купувате стоката и след това я продавате на клиента – това е търговия. Всъщност обикновено става обратното, за да не се налага да заделяте много оборотни пари – щом клиента ви плати, вие я купувате и указвате на доставчика къде да се достави на клиента. На запад това е известно като retail arbitrage, a в България е по-разпространен израза дропшипинг (dropshipping). По принцип за тази дейност е нужна фирма. В малки обеми е приемливо и като физическо лице, ако си платите дължимите удръжки към държавата. Когато бизнеса ви нарастне, шансът да попаднете в полезрението на НАП и да започнат проверки е голям. От 2016 г. насам НАП изисква информация за всички получени пари от наложен платеж и твърде голям брой транзакции с банкови карти. Към момента те изискват информация за всички получили над 5000 лв. за годината. Именно заради това е за предпочитане, ако смятате да се занимавате с тази дейност да си регистрирате фирма (за предпочитане ООД или ЕООД) – тогава нещата са по-ясни и законово издържани. Освен това, когато имате фирма, ще можете да си признаете и всякакви разходи за извършване на дейността, като например хостинг, комисионни от сайтове като eBay, Amazon, Etsy, Emag, Real, Rakuten, Kasuwa, Palundu, Productswithlove и т.н. Напомняме, че ако плащате комисионни или реклами във Google, Facebook, Instagram или получавате пари от бившата Google AdSense трябва да се регистрирате по ДДС.
Ако вие сте фирма и купувате стока от физическо лице, то не може да ви издаде фактура. В този случай препоръчваме да запазите разписката от направеното плащане. При проверка от НАП, ще да им дадете потребителско име и парола, за да видят в електронен формат покупките и продажбите ви.
Когато вашия клиент е физическо лице, не сте длъжни да издавате фактура. Ако ваш клиент е фирма и се идентифицира като такава, е нужно да му издадете фактура.