Как бихте се почувствали, ако една сутрин се събудите със запорирани фирмени банкови сметки, задължения към партньори и доставчици и нямате идея как се е стигнало до това положение?
Не, това не е сценарий за филм или плод на нечия фантазия. В такова положение се е озовал реален собственик на българска фирма, която условно ще наречем „Х“. Той и фирмата му са станали жертва на схема за измама и изнудване.
Как стоят нещата на теория, но подкрепена с документи
В кантората на ad hoc арбитъра Георги Трифонов Иванов на ул. „Гургулят“ 18 се е състояла среща между юарската гражданка г-жа Ибанез, нейният полски адвокат Саймън Зиемецки и австрийският адвокат Ричард Бласио, който представлява фирмата длъжник „Х“. Повод за искът според ищцата е, че тя е заплатила на фирма „Х“ 3 млн. лв. за доставка в ЮАР на телекомуникационно оборудване, но вместо това е пристигнала техника само за 500 хил. лв. Австрийският адвокат заявява, че клиента му не оспорва тези данни. Той иска и сключва споразумение с адвоката на другата страна.
Арбитърът Георги Иванов излиза с решение, с което осъжда фирма „Х“ да плати на Елмари Ибанез 2 млн. лв. неустойка по неизпълнения договор.
Как стоят нещата на практика?
На ул. „Гургулят“ 18 изобщо няма кантора на арбитър, Елмари Ибанез никога не е подавала подобен иск, а шефа на фирма „Х“ е категоричен, че никога не сключван подобен договор. При запитване нотариус Йоханес Уолкър от Претория заявява, че никога не е заверявал подобно пълномощно.
Как се развива този казус?
Следват абсурд, след абсурд, до неузнаваемост. След 3 месеца решението вече е влязло в сила и Елмари Ибанез се обръща към Софийски градски съд с искане за издаване на изпълнителен лист, с който да се предприеме принудително изпълнение на арбитражното решение. Софийския градски съд издава изпълнителен лист за 2 млн. лв. срещу „Х.“ две седмици след образуване на делото. Пред съда е представено заверено от нотариус в ЮАР пълномощно, с което Елмари Ибанез упълномощава представител на фондация „Европейски арбитражен трибунал“ – Васил Илиев, да получи изпълнителния лист. След издаването на изпълнителния лист, частният съдебен изпълнител Иван Чолаков получава по куриер молба, подадена от Елмари Ибанез с искане за налагане на запор на сметките на фирма „Х“. Още на следващия ден сметките са запорирани.
Каква е целта на подобни извращения?
Обикновено кражбите на фирми се правят с 2 цели:
- да се продаде имущество или изтегли кредит на фирмата, с които се разпореждат измамниците;
- управителя на фирма „Х“ да преведе процент от сумата в биткойн, за да бъде вдигнат запора върху сметките му.
В конкретния случай е втората опция. Управителя получава такова съобщение от анонимен потребител.
Как е възможно да се получи това?
Цяла последователна верига от пропуски в търговско-правната система.
Т. нар. ad hoc aрбитри, които действат на ръба на закона; формалните действия на съда и че не се проверява верността на подадените документи; безотговорната саморегулация на частните съдебни изпълнители. Всичко това прави възможни подобни схеми и оставя безнаказани участниците в тях.
В крайна сметка, ако фирма „Х“ обжалва или направи възражения, за да поиска отмяна на арбитражното решение от Върховния касационен съд, ще трябва да плати държавна такса от 80 хил. лв., които едва ли ще може да си възстанови предвид това, че срещу фирмата най-вероятно стои човек с открадната самоличност.
Някои от най-фрапиращите факти в случая са, че ad hoc (извънредните) арбитри не се регистрират никъде и както се вижда от случая с „Х“, достатъчно е просто да напишете три имена.
Частният съдебен изпълнител. Иван Чолаков пък не за първи път попада в скандали. През годините са му налагани няколко дисциплинарни наказания заради нарушения в работата му, като има и над дузина висящи производства. Въпреки това, той работи на пълни обороти.
Очевидно законът прави възможни подобни измами и злоупотреби, но неясно защо промените, които биха ги предотвартили, все още се бавят.
Вижте колко струва регистрация на фирма!