В България, за съжаление, всяка последна пенсионна реформа се оказва предпоследна. Почти всяко правителство започва да прави своя и всеки път се оказва, че тя не е била достатъчна. И това е обяснимо – все по-малко работещи в България, ниска производителност на труда и оттам по-малко приходи, а от друга страна – все повече пенсионери. Въпросът е дали наистина са прави нещо, което действително да реши проблемите или просто се търсят начини да се изпълни бюджета за съответната година. Най-спорната промяна за 2015 г. е възможността осигурените да променят многократно къде да внасят осигуровки за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и най-вече възможността това да става в НОИ, а не само в частен пенсионен фонд, както беше до сега. Ако осигурените за ДЗПО изберат варианта с частен фонд, то ще получават с 28 процента по-малка пенсия от НОИ, а останалата сума – от частния фонд. Освен това, през 2017 и през 2018 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” ще се увеличи с един процент. За ДЗПО вноската остава същата.
Другата важна промяна е плавното изравняване на възрастта за пенсия между мъже и жени – шестдесет и пет години, като завършването на тази реформа ще е едва 2037 г. Стажът за пенсиониране ще се вдига до четиридесет години за мъжете и тридесет и седем години за жените. Повишението ще е с по два месеца до 2027 г. В общи линии, отново единственият въпрос, който не се решава, е как хората да повярват, че ще се пенсионират и ще вземат пенсия, която да може да им покрива поне основните разходи.
Основната надежда на България за постигане на добър жизнен стандарт и попълване на бюджета на НОИ в момента е IT-индустрията, в която производителността е висока, заплатите – високи и хората се осигуряват на реалните си доходи. За сравнение – трима IT-специалисти, работещи като подизпълнители (“outsourcing”) на международни компании получават месечни доходи колкото е стойността на вносът на автомобилни масла от популярна немска марка. Двукратното увеличение на минималната работна заплата през 2015 г. е доста странно решение на управляващите, но в крайна сметка това е начин за плавно изравняване на минималната заплата с минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Положителното е, че минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се не се променя през последните години (както и последващите прагове при по-големи доходи за 2013 г.). Това е добре дошло за всички самонаети, особено тези с по-ниски доходи. 108.36 лв. месечни осигурителни вноски (плюс стойността на три броя платежни за внасянето им) не е малка сума, тъй като в началото на дейността понякога тя е по-висока от доходите на лицето. Например, получаващите доходи от собствени блогове и сайтове, във връзка с публикувани на тях реклами (Google AdSense и подобни) много често се принуждават да работят незаконно или да търсят начини да заобиколят процедурите по внасяне на осигуровки, подаване на ДДС и VIES-декларации и т.н., тъй като доходите им са недостатъчни за да покрият всичко, което трябва да платят.
За съжаление, приетата като временна мярка за изплащането и изчисляването на болничните – първите три дни да са за сметка на работодателя, а едва след четвъртия да е за сметка на НОИ, остава постоянна. Това сигурно спомага за бюджета на НОИ, но е голям удар върху работодателите, които, на практика, заплащат почти цялата сума на кратките болнични, например за настинка. Затова и много хора предпочитат да ходят на работа болни (заразявайки и останалите) вместо да срещат неодобрителния поглед на работодателя си, който освен че се е лишил от един служител за няколко дни, то му се налага да му плаща и заплата. Във връзка с болничните не трябва да се забравя и поредното увеличение на срокът за изчисление на обезщетението за бременност и раждане, а именно двадесет и четири месеца. Причината за това е ясна – да се прекратят опити за източване на бюджета на НОИ от майките, които целенасочено си вдигат осигурителния доход за да получават по-високо майчинство. Това е причината и в желанието да се правят промените в системата за изплащане на помощите за майките – студенти редовно обучение – разсрочване във времето на обучението. Това, че огромен процент млади жени стават студенти само за да получат помощта е ясно, но дали ограничаването на тази практика е положително явление? В крайна сметка за всяка една държава е добре да стимулира по-интелигентните жени да стават майки за да може бъдещото поколение да на по-високо ниво. Това не са ли именно тези майки, които успяват да положат успешно кандидат – студентските изпити? В крайна сметка, обаче, и сегашното правителство предпочита да решава въпросите ден за ден и да мисли единствено как да “закърпи” бюджета. Естествено, остава нерешен въпросът как майка и бебе ще се поберат в 340 лв. месечен доход.
Докато някой не седне да се замисли върху описаните въпроси, то няма смисъл да се говори за стимулиране на раждаемостта в България, пенсионна реформа и други гръмки слова, зад които няма реални интелигентни действия.