Кой и кога е измислил листовките

Едно от първите приспособления, които масово се използват за отпечатването на материали е печатарската преса. Класическата желязна печатарска преса е измислена от кореец на име Чуе Йун Айи в далечната 1234 г. през периода на династията Корйо.

Йоханес Гутенберг е измислил множество елементи и машини, без които е немислима съвремената печатарска индустрия. Той е метарург и изобретател, роден през 1308 г. в гр. Майнц, Германия. Гутенберг е измислил печата с подвижен набор, който е значително подобрение на вече съществуващият блоков печат. В средата на 15-ти век той подготвя специална сплав и форми за по-прецизно изливане на буквите, предназначени за набора на текст, създава мастилата на маслена основа и нов вид печатарска преса. С комбинирането на всички тези елементи в печатарската индустрия се дава възможност за бързо отпечатване на материали.

Тези постижения имат широк отзвук в Европа. Много бързо тези машини започват да се използват масово и поставят основите на цяла индустрия. Първите листовки отново са дело на Йоханес Гутенберг. В средата на 15-ти век той изработва първата серия от листовки. Отпечатва също и малки книги, които разпространява в родният си град Майнц. Малко по-късно Гутенберг, заедно с Фуст, създават първата печатница.

Видове мастила.
Първите данни за създаването и използването на мастилата са от древен Египет. Египетските мастила са използвали натурални оцветители, направени от външната обвивка на на някои семена, бобови зърна и примеси от определени метали, които дават характерният за мастилата цвят. По това време мастилата обикновено са били кафеви, тъмно сини или черни.


Малко след Египетските мастила се създават и индийски такива. Те използват сходни материали, но са само черни. Все по-голямото разпространение на мастилата в древна Индия, води и до все по-голямото им използване от другите народи в Азия.

 

Обща характеристика на мастилата за мастиленоструен печат.

В зависимост от условията за използване на рекламните продукти, мастилата се разделят на две основни групи – за външна и вътрешна употреба. Съществуват различни изиксвания към мастилата от двете групи по отношение на резолюция, издрълживост при различни климатични условия, устойчивост на изображението при механични повреди, светлина и др. 
Обикновено мастилата за този вид печат са в течно състояние, като се характеризират с ниския си вискозитет. Поради този факт качеството зависи до голяма степен от вида на повърхностите върху, които се печата. Поради високото съдържание на течност в мастилата е възможно да се получи ефект на навълняване върху хартията, т.е. да се деформира. За да се избегне този ефект се използват хартии със специално покритие, което задържа течността и я предпазва от разтичане.
Съществуват и твърди мастила при стайна температура наречени още hot – melt.
Дебелината на слоя мастило върху повърхността на листа е много фина (<0,5мм) при мастилата на водна, маслена или на основата на разтворители. За разлика от тях при твърдите мастила hot – melt и UV, този слой е значително по-голям (<10мм). Това се дължи на съдържанието на абсолютно различните флуиди в състава им.